Черният дявол седял на портите на Ада, бъркал си в гъза с пръст и после си го лапал. Мъчениците го попитали:
-Какво правиш?!
-Гласувам! - отвърнал той.

С този просташко-политически лаф Карбовски ме закопа преди 3-4 вечери. Секс, политика и пиене - мой идол. Леко встрани от темата - възхищавам се на този човек. Всеки мрази, но той за мен е пример, за това КАК трябва да мразим. Не със злоба, с чувство за самоирония, породена от съвсем човешко безсилие, сила да се дистанцираш от ефектите на дразнителя, много безсрамен хумор и най-вече да знаеш ЗАЩО мразиш. 
Много мразят себе си - гледат се отстрани, като криво стъкло на прозорец и мразят начина, по който се изкривява света, погледнат през това стъкло и вместо да мразят света, мразят стъклото, че им го изкривява(себе си). Това е избор. Да мразиш е инстинкт, но начина по който мразиш и как ще го пребориш е избор.

Тези дни чета "Увод в Логотерапията" на Виктор Франкъл. Чета, давам си сметка за някои неща и ми се драйфа на готованщината покрай мен. Интересно ми е, ако някой все пак пише коментари под поста ми, дали мрази нещо, дали знае защо и дали се бори срещу това(и как). Защо си ги мисля тези неща - елементарно:
Протестите пред НС. Много е благородно, да се бориш срещу несправедливост, която ти е наложена... само че дали половината от хората, които отиват да свалят правителство, изобщо (ще) гласуват за ново?! Имам приятел, който със сигурност е на протеста и ще сваля правителството... но се е клел никога, ама никога през живота си да не влиза в избирателна секция. Малък пример от ежедневни разглезени готовански прищевки за "равенство". Подобно на безмислените жени, които отрязват стария си приятел, за да могат да правят секс с други мъже, но въпреки това искат да си останат приятели, за да продължават да черпят от другите му "блага", всеобщото схващане за справедливост като че ли е това да си с привилегии без отговорност. Много готин поглед представя Франкъл с подход към част от пациентите си(това е примерен случай който в момента си измислям):

-Света е отвратителен - всичко е против мен, всеки ме мачка и използва и не получавам каквото заслужавам
-Ами.... защо тогава не се самоубиеш?!

Звучи като пиянски виц на пиян циганин без чувство за хумор, но в интерес на истината има много за вникване. Борбата за демокрация, справедливост и равенство, всъщност ти дават правото да си силен ако можеш, да заслужиш уважението което искаш, да изработиш и спечелиш материалното/нематериалното за което мечтаеш. Не може да си готованец и да имаш уважението с което се ползваше Николай Хайтов (лека му пръст). Не може да си "герой", свалил правителството, но след това да кажеш "изберете ми други, аз не гласувам", Ако си готованец ще бъдеш дискриминиран, ако не гласуваш не си герой, а боклук, защото не поемаш отговорност че ти наред с други като теб, си виновен че пак са ни избрали турци. Изобщо аз лично в момента не мога да се сетя за нещо хубаво, което идва без за си поел нужната отговорност.

Имам една приятелка - казва се Ася. Преди време ми разказа за момиче, което седяло на Плиска и си чакало на автобусната спирка. Попитало Ася, коя е маршрутката, която се задава и когато чула, че е (там който номер ходеше до ст. град) се качила. Оказало се, че пътуват заедно и се заговорили. Ася ми разказа много за нея, от това за което са си говорили, но за съжаление целия спомен за думите и с днешна дата е еволюирал в маса на дълбоко уважение към това момиче. Извинявам се, че не мога да го споделя с вас. Помня само, че е била сираче и следвала психология в СУ - пълна стипендия. Също така била почти сляпа(тя всъщност не го е споделяла - било е очевидно за Ася). На слизане от маршрутката, момичето си поело по запаметения маршрут. Ето такъв човек бих уважавал (ако някой я познава, много ми се иска да я срещна...). Уважавам и Мартин Карбовски за вдъхновението и мирогледа му. Уважавам дядо си, който е пример за мен с модела си на интелект и доброта и който сигурно никога няма да мога да дистигна.... гнус ме е обаче от хората които се отдават на безсилие и страдание, обвинявайки трудностите, въпреки че единствено те и никой друг, са задължени да преодолеят. Затова мили хора, когато ви "чукат на първа среща" и след това ви изхвърлят, не сравнявайте ебача с дявола. Има разлика - той се е преборил с много труд за това което иска(да ви изчука), а дявола продължава да си бърка в гъза и да си яде лайната.